Philippians 3

1 ^a П рочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно.

2 ^b Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване,

3 ^c защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме,

4 макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз,

5 ^d обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин,

6 ^e по ревност – гонител на Божията църква, по правдата на закона – непорочен.

7 Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда.

8 ^f Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,

9 ^g и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра;

10 ^h за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му,

11 та дано някак достигна възкресението на мъртвите.

12 ⁱ Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса.

13 ^j Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене,

14 ^k тичам към целта – към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса.

15 ^l Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие.

16 ^m Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило.

17 ⁿ Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас.

18 Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов;

19 ^o техният край е погибел, техният бог – коремът, а славата – в срама им; те мислят за земното.

20 ^p А нашето живелище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа,

21 ^q Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко.